Църква „Св. Св. Петър и Павел“

Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ е средновековна църква посветена на Христовите апостоли Петър и Павел. Църквата е проучена за първи път през 1871 г. от Феликс Каниц. Сградата е малка, входът й е откъм южната страна на притвора, наосът отвътре е кръстовиден, с една олтарна апсида. Високият купол се издига право над вътрешните ъгли на кръста, а тесният притвор по-рано е бил двуетажен. Отвън стените имат слепи арки с декоративна зидария от тухли и бял камък. Съдейки по стила на тази украса, храмът датира от XIV век и това го прави едно от най-важните запазени произведения на средновековното българско строителство.